Християнство.бг
Днес се навършват 30 години от кончината на Великотърновския митрополит Стефан. Всяка година отбелязваме спомени за неговия живот с текст или с цитати от единствената книга за него, излязла от печат през 2019 г. под съставителството на г-н Борис Цацов.
През тази година, когато има кръгла годишнина от кончината на този любим на мнозина архиерей на БПЦ, оставил дълбока диря като пастир в трудно за Църквата време, няма обявена нито конференция в негова памет, нито някакво друго паметно събитие. Затова и ние няма да публикуваме нищо друго, освен съобщението от страницата Великотърновски митрополит д-р Стефан (1907-1995). Дядо Стефан почина измъчен на дата, на която отбелязваме рухването на безбожния комунистически режим, последиците от който се виждат чак днес. Спомените за предишния Великотърновски архиерей с всяка изминала година очертават все по-ясно неумолимата констатация за днешното състояние на Великотърновска епархия като „плод“ на безбожието според онова евангелско предупреждение, което дава Спасителят: „По плодовете им ще ги познаете: Бере ли се грозде от тръни и смокини от репей?“ (Мат. 7:16).
На 10 ноември 2025 г. се изпълват 30 години от кончината на Великотърновския митрополит д-р Стефан, оставил незаличими следи по време на архиерейското си служение като викарий в Пловдивска епархия (1950-1962) и митрополит на Великотърновска епархия (1962-1995), която в миналото е била образец за цялата БПЦ – в материално и духовно отношение. Днес тя е опустошена и занемарена, десетки храмове се рушат или са изоставени, манастирите са празни, духовният живот е на нулево равнище. Катедралата в престолния град се руши, покривът й тече, фасадата й се рони. Митрополитският дом е в същото плачевно състояние.
Но, Бог ще въздаде на всеки, според делата!
Бог да прости дядо Стефан!
Вечна да бъде паметта му!
