Ренета Трифонова
Съмнения за изнасяне на средства в брой към руски партньори, неясноти около новия проект и липса на отговори от Сръбската православна църква и държавните институции
Сръбското правителство е одобрило около 6,5 милиона евро за изработването на нова мозайка в храма „Свети Сава“ в Белград. Разследване на сръбския седмичник „Време“, разпространено и от телевизия N1, обаче поставя сериозни въпроси за предназначението на средствата, начина на тяхното разходване и евентуалното им прехвърляне към бизнес партньори в Москва.
Информацията беше разпространена и от македонското издание „Религия.мк“.
Според документи, цитирани от „Време“, споразумението за държавното финансиране е подписано на 28 юни 2026 г. (Видовден) от сръбския патриарх Порфирий и министър-председателя Джуро Мацут. Правителството е одобрило общо 763,1 милиона сръбски динара, равняващи се на приблизително 6,5 милиона евро.
От тази сума 234,8 милиона динара са били преведени незабавно по сметка на Сръбската православна църква, а останалата част е предвидена за изплащане до края на ноември 2026 г.
За каква нова мозайка става дума?
В документацията проектът е описан като изработка на мозайка с площ 2315,33 кв. м. Разследващите журналисти задават въпроси, тъй като вътрешната украса на храма „Свети Сава“ беше обявена за завършена през 2020 г. с поставянето на монументалната мозайка.
Засега не е дадено достатъчно ясно публично обяснение какво точно включва новият проект, защо е необходим и как той се отнася към вече завършената вътрешна украса на храма.
Съмнения за парични преводи към Москва
Един от най-сериозните моменти в разследването е свързан с банковата сметка, по която са постъпили държавните средства. Според „Време“ парите са преведени по сметка на Сръбската православна църква в Alta Banka.
Изданието съобщава за съмнения, че част от средствата може да са били изтеглени в брой, изнесени от Сърбия и предадени на бизнес партньори в Москва.
В документацията като лице, свързано с изпълнението на проекта, се посочва дякон Деян Накич, дългогодишен сътрудник на Сръбската православна църква. Според публикацията името му е било споменавано и в предишни противоречия около стопанската дейност на СПЦ.
„Време“ съобщава също, че през 2025 г. Накич е бил задържан за митнически нарушения, докато е превозвал големи суми пари, дамски чанти и цигари. Изданието обаче уточнява, че няма информация дали след задържането му е било образувано наказателно производство.
Братът на Накич, сръбският посланик в Словакия, е разследван от Прокуратурата за организирана престъпност и за нередности на изборите през 2026 г., пише Srpske Novine.
Споразумение с московски фонд
Според разследването Сръбската православна църква е сключила споразумение с организация, наречена Московски международен фонд за подкрепа на ЮНЕСКО, която трябва да изработи мозайката. Предвижда се тя да бъде доставена и монтирана в храма „Свети Сава“ до края на 2027 г.
Така проектът придобива и международно измерение, тъй като значителни средства от сръбския държавен бюджет са насочени към проект с участието на московски фонд. Защо Алта Банк е важна за тази история?
Alta Banka – банката, през която са преминали средствата
Особено важен детайл в случая е изборът на Alta Banka, по чиято сметка са постъпили средствата на Сръбската православна църква.
Alta Banka a.d. Beograd е частна сръбска банка, свързана с бизнес групата ALTA и бизнесмена Давор Мацура. Банката е имала дейност в различни направления на финансовия сектор, обслужвала е граждани и фирми и е била позната с участието си в платежни услуги.
Според международни публикации банката е била сред финансовите институции в Сърбия, които са продължили да обслужват руски граждани и компании след началото на войната в Украйна през 2022 г. Това е особено интересно на фона на разследването за евентуално прехвърляне на средства по проекта за храма „Свети Сава“ към партньори в Москва.
Отнемане на лиценза на 30 октомври 2026 г.
На 30 октомври 2026 г. Народната банка на Сърбия отнема лиценза за работа на Alta Banka. В официалното си съобщение централната банка посочва, че решението е взето след извършени надзорни проверки и предприети мерки за подобряване на ликвидността на финансовата институция.
Установено е значително влошаване на финансовото състояние на банката, както и опасност от допълнително влошаване на ликвидността, което застрашава интересите на вложителите.
За управление на банката е предвидено да бъде назначена Агенцията за застраховане на депозитите, която трябва да участва и в процедурата по несъстоятелност. Според централната банка целта е да бъдат защитени вложителите и да се предотврати разпиляване на банковите активи.
Отделно е посочено, че гарантираните депозити до 50 000 евро ще бъдат изплащани по установения законов ред.
Арестът на собственика Давор Мацура
Само няколко дни след отнемането на лиценза, на 2 ноември 2026 г., сръбските власти задържат собственика на банката Давор Мацура и още двама служители на финансовата институция. Собственикът е обвинен в изпразване на трезора на банката след загубата на сръбския диктатор на изборите. Разследващите твърдят, че двамата служители са му съдействали, като са му предоставяли карти за достъп до трезора или са му осигурявали достъп чрез собствените си карти и присъствието си.
По първоначалните данни на прокуратурата предполагаемата неправомерно придобита сума е около 45 милиарда сръбски динара – приблизително 383 милиона евро. Това е изключително голяма сума, а случаят предизвика сериозен обществен отзвук в Сърбия.
Финансови и политически връзки
Случаят с Alta Banka привлича внимание и заради бизнес и политическите контакти на нейния собственик. Според публикации на международни медии Мацура е имал връзки с представители на управляващите политически среди в Сърбия. Банката е била обект на въпроси и проверки, свързани с произхода на средства и мерките срещу изпирането на пари.
Financial Times съобщава за значителни тегления и международни преводи, включително от руски клиенти, в периода преди отнемането на лиценза. Изданието поставя въпроси и за бързото разрастване на бизнес групата и нейното влияние в сръбския финансов сектор. Според Associated Press Alta Banka е обслужвала и плащания, свързани с електроенергията и паркинг услугите в Белград, което означава, че проблемите около нея засягат не само частни вложители, но и значителен брой граждани и икономически субекти.
Проверките на сръбските финансови регулатори обхващат не само самата банка, но и други дружества от свързаната бизнес структура. На 6 ноември централната банка съобщава за отнемане на разрешението на ALTA GROUP като оторизиран обменен оператор, както и за наложени глоби в общ размер от 250 милиона динара за установени нарушения на валутното законодателство и правилата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм.
Какво отношение има това разследване към средствата на Сръбската православна църква?
Ако държавните средства за мозайката действително са постъпили по сметка на Сръбската православна църква в Alta Banka, необходимо е да се изясни какво е станало с тях след отнемането на банковия лиценз.
Възникват няколко конкретни въпроса, на които още няма отговор
Каква част от отпуснатите 6,5 милиона евро е била налична по сметката към 30 октомври 2026 г.?
Имало ли е тегления в брой или международни банкови преводи от тази сметка? Кой е нареждал и одобрявал финансовите операции, има ли извършени плащания към московската организация, къде се намират средствата след започването на процедурата по несъстоятелност и какви гаранции има, че отпуснатите публични средства ще бъдат използвани по предназначение?
Журналистите са отправили въпроси към сръбското правителство, Сръбската църква и Народната банка на Сърбия, предвид вече обявеното завършване на вътрешната украса на храма през 2020 г. и съобщенията за възможно прехвърляне на средства към партньори в Русия, но не са получили отговори.
