Меню Затваряне

Богоявление

Рано утрото, разтвори
ведросините си взори,
блясна слънце над реката,
обкована с тежък лед; –
звън камбанен се понесе
и тържествената песен
се отекна, като светъл,
като празничен привет.

Слънцето предвечно свети –
и изчезват вековете:
ето Йоан Предтеча
пак издига властен глас:
– Преклонете си главите,
разтворете си душите,
с покаяние срещнете
Божия Син дошъл при нас!

И ледът върху реката
се стопява от словата, –
и разкаяни душите
изповядват грях след грях; –
обич чиста ги обгаря –
те широко се разтварят,
за да влезе в тях Доброто –
Сам Христос да влезе в тях.

Змей Горянин

Posted in Поезия

Свързани публикации