Меню Затваряне

Св. Атанасий Велики: един против всички

Василий Пичугин

IV век е уникален в историята на Църквата. През цялата нейна история не е имало век, в който да са просиявали толкова много свети хора, наричани по-късно „Велики“. Императорите Константин Велики и Теодосий Велики, основателят на монашеството Антоний Велики, и разбира се, най-големите светци, от които само двама са посочени като велики: Атанасий Велики и Василий Велики. Най-големят от тях бил Атанасий, епископ на град Александрия. Защо е бил удостоен с такова високо звание?

Животът на Атанасий Велики е достоен за приключенски филм със своите безкрайни гонитби и преследвания. Светецът е имал дълъг живот. Роден в самия край на III век и се упокоил през 373 година, като според някои данни той е доживял почти до осемдесет години. В същото време през целия му живот с него са се случвали удивителни неща: оглавил Александрийската катедра, а след това,  използвайки обичайните инсинуации и интриги, противниците му се стремели да го свалят и той отново се оказвал извън закона, държавните власти го търсели, близките хора го спасявали…

По това време Александрийската катедра, оглавявана от Атанасий, била един от най-важните богословски центрове на християнския свят. Там се подвизавали такива известни личности като Климент Александрийски, Антоний Велики, Ориген, а малко по-късно и Кирил Александрийски. Прословутият дякон Арий също произхождал оттам и станал основател на най-голямата ерес в историята на Църквата, която по-късно става известна като „арианство“.

Между другото, не бива да мислим, че арианството е приключило през IV век, защото от гледна точка на крайните ариани, Христос е просто човек, следователно съвременните ариани са мюсюлманите (те са били наричани християнска секта през 14 век).

Атанасий отлично познавал Арий и цялата му система за аргументация. И дори в момента, когато на практика цялата Източна църква клоняла към ереста на Арий, той останал единственият човек, който твърдо вярвал в божествената природа на Исус Христос. Обикновено, когато някои искат да покажат проявена твърдост в борбата за истинската вяра, дават за пример св. Максим Изповедник, който единствен не приел ереста на монотелитството. Всъщност първият човек в историята на Църквата, който бил готов да тръгне срещу цялото духовенство в името на запазването на истината, е именно Атанасий Велики. Постоянно го заплашвали с репресии, изгнание, арест, но Атанасий бил човек, срещу когото заплахите не действали. За него страхът от Бога винаги стоял на по-високо място от светските заплахи.

Като секретар на Александрийския епископ Александър през 325 г., той присъствал на Първия вселенски събор в град Никея, а някои смятат, че дори е участвал в изготвянето на Символа на вярата. През 326 г. Атанасий заел Александрийската катедра и въпреки факта, че Арий, който някога също бил претендент за това място, бил в изгнание, значителна част от духовенството все още споделяло неговите възгледи.

На свой ред един от пламенните ариани, Евсевий Никомидийски, върнат от изгнание от император Константин, успял да направи всичко възможно именно арианската версия на християнството да бъде подкрепена от държавата. Константин, действащ предимно като суверен, се опитал по този начин да помири враждуващите страни.

Единственият, който отказал да приравни истинското християнство и арианската ерес, бил Атанасий Велики. Ето защо, имайки огромно влияние в най-висшите кръгове на властта, арианите направили всичко по силите си, за да постигнат осъждането на своя непримирим противник. През 335 г. Тирският събор го обвинил в убийството на Мелитианския епископ Арсений. За веществено доказателство послужила отсечената ръка на Арсений, въпреки че според някои източници по това време той е бил жив.

Трудно било Атанасий да бъде изненадан с такива неща – потокът от клевети срещу него от арианите бил от всички страни. Те разбрали, че за да постигнат окончателна победа, трябва да се отърват само от един човек. По решение на Тирския събор Атанасий е заточен в Трир. Трир се намира в Германия в северната част на Европа. Между другото, той все още съществува (близо до границата между Франция и Люксембург). Така се оказва, че Атанасий бил изпратен в една от най-отдалечените части на Римската империя.

След смъртта на император Константин, Атанасий се завърнал от изгнание и отново бил избран на Александрийската катедра. През 340 г. обаче той отново е заточен – арианите правят всичко възможно да направят това. Александрийският престол е зает от арианина Григорий. Но през 345 г. той починал и Атанасий отново станал епископ. Освен това трябва да помним, че всеки път, когато Атанасий е свалян от катедрата, арианите успявали да постигнат решение той да бъде изпратен в затвора. С помощта на най-близките си, светецът се скрил и по този начин избегнал затвора. Търсили го в цялата империя като опасен престъпник, но той бил неуловим.

Св. Атанасий и св. Кирил Александрийски, чиято памет празнуваме в един ден

Заслужава да се отбележи, че Арий се радвал на огромна подкрепа не само заради своите богословски възгледи (в края на краищата в онези времена дори не всички епископи са имали възможност да получат добро образование, а богословската терминология, която използваме, се е формирала през втората половина на ІV век). Арий бил харизматичен, ярък, убедителен човек. И Атанасий не му отстъпвал в това.

Всеки път, когато Атанасий се завръщал от друго изгнание, за да заеме престола, това се случвало не защото търсел благоволението на следващия император, а защото бил обичан от духовенството и хората. Всеки път той бил призован да заеме мястото на епископа на Александрия. Именно неговата харизматичност правела очевидно за  арианите това, че унищожението на Атанасий ще доведе до окончателната победа на арианството. Той бил човек, който трудно можел да бъде обвинен в заиграване с властта,  бил аскет. От друга страна, Арий бил известен с непримиримостта и аскетизма си, но ужасната му смърт в момента, когато Атанасий се завръщал от изгнание, била изтълкувана от мнозина като Божие наказание, въпреки че арианите активно пропагандирали идеята, че тази смърт е организирана от православните.

Един от най-интересните епизоди на конфронтацията между Атанасий Велики и арианите е моментът, когато Юлиан Отстъпник станал император, който се радвал на разкола в християнската църква и искал той да продължи. Удивително е, но се случило така, че Атанасий дължи завръщането си от изгнание на един антихристиянин. Юлиан бил уверен, че по този начин ще успее да увеличи разкола в Църквата. Но скоро Юлиан умира и на власт идва император Валент, убеден арианин. По време на неговото управление се случило последното преследване срещу Атанасий – и все пак, в края на живота си той отново оглавявил Александрийската катедра.

Атанасий бил с цяло поколение по-стар от Василий Велики, Григорий Богослов и Григорий Нисийски. Не му била дадена възможността да създаде богословска терминология, но със сигурност може да се каже, че отците кападокийци са последвали неговите стъпки, тъй като борбата срещу арианството се променяла с постепенното изясняване на формулировките и приемането на все повече богословски термини. Атанасий Велики не доживял само осем години до Втория вселенски събор, проведен в Константинопол, за да види арианството окончателно победено. Светецът починал тихо в нощта на 2 срещу 3 май 373 г., а Василий Велики умира през 379 г.

На събора присъствал само Григорий Богослов. Борбата срещу арианството продължила повече от шейстдесет години и Църквата, която била на път да бъде напълно потопена в бездната на ереста, се закалила и стана много по-силна. През това време се формирало монашеството, Църквата усвоила от античното наследство толкова, колкото било необходимо да се вземе оттам, достигнала височините на богословието, и не напразно в Църквата се появявил втори човек, наречен по-късно Богослов.

Победата над арианството била толкова триумфална, че на Втория вселенски събор, който окончателно отхвърлил ереста на Арий извън Църквата, била потвърдена и изяснена от императорския указ от 380 г., благодарение на който християнска вяра станала доминираща в Римската империя. Борбата, протичаща пред лицето не само на императора, но и на цялата аристокрация, убедила тези хора в истинността на християнствого, в аскетичния подвиг на неговите представители, в дълбочината и истинността на философията и богословието.

Патристичното изследване за св. Кирил Александрийски, когото честваме в същия ден, можете да прочетете в книгата “Източните отци от IV век” на прот. Георги Флоровски в нашия раздел Електронни книги” или публикацията в Блог на Драган Бачев.

Превод: Ренета Трифонова

Източник: Младежки портал “Наследник”

Posted in Жития на светиите, Публицистика, Святост