Меню Затваряне

Отговори на ключови въпроси по случая с манастира Есфигмен

Негово Високопреподобие архимандрит Вартоломей – игумен на свещения манастир Есфигмен, отговаря на ключови въпроси, засягащи различни аспекти по случая с Атонския манастир Есфигмен. 

1. На 8 юли във Върховния съд бяха обсъждани трите жалби, подадени от „зилотите” на Есфигменския манастир срещу безбройните решения на Апелативния съд в Солун. Съдът реши движимото и недвижимо имущество на окупирания манастир да се възстанови. Колко години продължава този конфликт и как се стигна до тук?

Конфронтацията на окупиралите Есфигменския манастир със Свещения Кинотис, т.е. с цялата Света Гора, съществува още отпреди началото на 2000 година поради нарушаване Устава на Света Гора. Защото те сформират една противозаконна група и започват да извършват вътре в Света Гора пропаганден прозелитизъм срещу Православната църква, като способстват за разпространяването на неправославни възгледи. След като усилията за постигане на разбирателство с тях не дадоха никакъв резултат поради непреклонността на окупаторите, Свещеният Кинотис взе решение за тяхното извеждане от там, според изискванията на Устава. Оттам нататък чисто и просто стои висящо изпълнението на тези решения, от страна на компетентните държавни органи. От законова гледна точка, манастирът Есфигмен остава опразнен (откъм канонични светогорски монаси, бел. прев.) и съответно се явява нуждата от назначаване на братство, което да го поеме.
По-конкретно: в периода 1972-1974 г. в Света Гора навлиза група от хора, които не принадлежат към Православната църква. Към нея принадлежи и настоящият водач на окупаторите. Тази група се възползва от тогавашната липса на мъже за нови монаси, а също и от липсата на информация, и с насилие завладява тогавашната администрация на Есфигменския манастир, ведно със сградите му, като започва да гони есфигменските монаси и да извършва насилия срещу несъгласните с тези действия.
Най-висшият ръководен орган на Атонската държава – Свещеният Кинотис, през 1974 г., както и през 2002 г., взима решения за извеждането на подстрекателите. Решенията обаче остават неизпълнени, вследствие на сериозни пропуски от страна на тогавашните служители на държавните органи.
В продължение на 30 години всички опити за някакъв диалог остават напълно безрезултатни поради непреклонността на окупаторите и различните трикове, които те използват, за да забавят окончателното разрешаване на въпроса.
През 2002 г., след решението за окончателното им извеждане, те не само не напускат помещенията на манастира, но и незаконно разпродават почти цялото недвижимо манастирско имущество на физически лица и на частните фирми на свои приближени. И до днес те незаконно използват името на манастира Есфигмен и постоянно извършват измами и насилия, дори и в самата Света Гора.
През 2005 г. нашето братство бива назначено от Свещения Кинотис на Света Гора за братство на манастира Есфигмен с всичките полагащи му се права и задължения. Освен това, манастирът Есфигмен, съгласно светското законодателство, е юридическо лице. Неговата администрация има сериозни отговорности към държавата да гарантира имуществото на юридическото лице и да го защитава от всякакви злоупотреби. Ние сме задължени да упражняваме доброто стопанисване на манастирските имоти, реликви, име и т.н.
След решенията на Света Гора последваха, както и би трябвало, тези на изпълнителната и съдебната власти. Така че има налични редица присъди срещу окупаторите. Чрез многократни искания за спирания и обжалвания те обаче бавеха окончателното изпълнение на решенията, колкото е възможно повече. Висящи стоят и изпълненията на още множество решения. Окупаторите забраняват в окупираните от тях сгради да влизат държавните служби, като напр. полиция, пристанищна служба, пожарна, КЕДАК (Център за опазване на светогорското наследство), археологическа служба и др.
За да бъде с толкова десетилетия забавяно прекратяването на това окупиране, е съвсем нормално да се предположи, че наличието на едно такова място, в което законите не се прилагат, а дори се е и забулило под прикритието на всеоправдаващото национално-религиозно покривало, обслужва задкулисно много повече от една малка група окупатори. Вероятно става въпрос за пране на пари, контрабанда от всякакъв вид, укриване на криминални престъпления и др.
Терминът „ревнители” (или от гр. ез. „зилоти”, бел. прев.), който окупаторите, злоупотребявайки използват за себе си, е подвеждащ. Чрез него те искат да представят себе си като уж единствени пазители на вярата, а всички канонични монаси на Света Гора като „топлохладни”, и дори „предатели”. Само че позицията им и тяхното верую нямат нищо общо с вярата и традицията на Православната църква, а са свързани с веруюто на съвсем друг вид религиозни общности. Подмамващ е също така и аргументът им за уж съществуващо някакво несъгласие със сегашния Вселенски патриарх, в опита им да се представят като принадлежащи към семейството на Православната църква, но несъгласни с една уж „потискаща“ личност, която уж „ги преследва по духовни причини”. Тяхната тактика е да използват тези и други подвеждащи аргументи и термини, чрез които да оправдаят факта на окупирането на манастира и да привличат последователи.

Esphigmenou_monastery_2006

За съжаление, въпросът многократно е представян в миналото погрешно от медиите, като да е уж някакъв вътрешно-светогорски и вътрешно-православен конфликт, наподобяващ „гражданска война” или „спор” между православни монаси. А това е далеч от истината. Няма никакъв конфликт между две (светогорски) братства. Точно обратното, срещу всички светогорци и въобще срещу Православната църква се е изправила една група от окупатори, подкрепяна от фактори, намиращи се извън Света Гора.
Окупаторите често са заявявали, че не принадлежат към същата Църква като останалите светогорци и мнозинството от гърците, а към някаква друга. И затова те извършват прекръщавания (над вече кръстени православни, бел. прев.) и хулят светците на нашата Църква, като например свети Паисий и свети Порфирий. Тъй като те съвсем не принадлежат към Източноправославната църква, то и техните аргументи за някакво вътрешно-църковно разногласие по въпросите на вярата са неоснователни и безпочвени. Дълго време Света Гора проявяваше търпение, та дано да се покаят тези хора и да се обърнат. Но те ставаха все по-непреклонни, създавайки множество проблеми на Света Гора Атон.
Ние, като православни християни, признаваме правото на всяко човешко същество свободно да упражнява своите убеждения, бил той протестант или инославен, бил той принадлежащ на някоя от „църквите на истинските християни” и т.н. Само че да монашестват на Света Гора и да се подвизават в своята вяра имат право само тези, които принадлежат към Източната Православна църква.
Онези, които не принадлежат към Източната Православна църква, могат да монашестват навсякъде из останалата част на Гърция, в манастир на себеподобни тям, или пък да си построят манастир само за тяхната си конкретна група. Вярата им няма да се промени с едното преместване от Света Гора, както те искат да внушат. Но на окупаторите им изнася да стоят на Света Гора, за да се ползват от името и имуществото на манастир, който не им принадлежи.

2. Мнозина смятат, че въпросът за манастира Есфигмен няма да се разреши чрез съдебни или политически решения. Казват: Няма ли да е по-добре да го разрешите помежду си? Направете усилие да се сближите с тези, които населяват основния сграден комплекс на манастира.

В продължение на почти половин век Света Гора и Църквата полагаха безкрайни усилия за сближаване с тези малцина хора, които са влезли в конфронтация с мнозинството Атонски монаси.
Отговорът им беше подигравки, хули, стрелби с огнестрелни оръжия, побоища, бомбаджийства, злоумишлени клевети по адрес на Света Гора, постоянни лъжи и дори прекръщавания на православни християни. Тези хора упорито отказваха да се съобразяват с останалите светогорци и с църковните правила.
По такъв начин хилядолетният статут на Света Гора за първи път беше поставен под въпрос поради нарушаване на участието на всичките 20 манастира в нейното управление. Света Гора трябваше да защити начина на своето съществуване, който ѝ придава дълголетие и уникалност. И така, след десетилетия на безплодни обсъждания и след като всички възможности за постигане на някакво разбирателство бяха изчерпани, административните органи на Света Гора взеха подходящите решения за нейната защита.
Тъй като самата Света Гора, като самоуправляваща се част от гръцката територия, взема само решенията относно своята защита от насилие и незаконност, органите на държавата следва да ги привеждат в изпълнение. Ако компетентните органи пропуснат да изпълнят задълженията си, нанасяйки по този начин преголеми щети на Света Гора, прибягването до правосъдието от администрацията на едно юридическо лице по публичното законодателство, какъвто е един светогорски манастир, е наложително.

3. В началото на 2013 г. заведохте дело срещу Гръцката държава, искайки обезщетение за неимуществени вреди и пропуснати печалби, в резултат на продължителното окупиране на манастира. Какви печалби правят манастирите и защо сочите голям размер за обезщетението?

Всеки манастир има различни ресурси и приходи, които само той си знае.
Ресурсите на манастир със значително разграбено имущество, какъвто е нашият, са практически минимални и крайно недостатъчни за увеличените му нужди и задължения.
По отношение на разходите, един манастир е преди всичко някаква малка общност от хора, която има ежедневни нужди за своето преживяване и обиталище. Към тях се добавят и гостуващите поклонници. Но най-важният разход на един Атонски манастир е съхраняването на вековните сгради и опазването на реликвите от повредата на времето и т.н.
Нашият манастир, поради завземането на основния сграден комплекс, беше лишен от необходимите помещения за обитаване и свещенослужение, поради което се принуди да строи нови сгради. Отговорността за това лишение и влизане в разходи, които не биха били задължителни при нормални обстоятелства, е на държавата, която не изпълнявяше решенията на гръцките съдилища.
Размерът на исканото обезщетение, което съдилищата присъждат на манастира, е само част от действителните щети, нанесени на безценното културно-национално наследство на манастира, което стои лишено от консервация и научно изследване. Най-важното обаче е, че това присъдено обезщетение символизира размера на незаконното бездействие от страна на компетентните държавни органи, които не желаеха да си изпълняват задълженията.

4. Ако приемем, че проблемът бъде разрешен, какво мислите за тези, които сега населяват основния сграден комплекс? Предпочитате тяхното извеждане – както е определено от съдебните решения – или бихте искали да останат и да съжителствате с тях? Какво мислите за тях? Защо обикновено казвате, че те не са светогорски монаси, въпреки факта, че те от години живеят в Атонската държава? И ако не са светогорски монаси, както казвате, защо преди време сте заявили, че ще приемете в своето братство тези, които пожелаят това?

На първо място ще кажа, че за Света Гора повече такъв въпрос не съществува, тъй като той беше решен през 2005 г. с определянето на Есфигменското братство и решението за извеждане на окупаторите. Остава обаче като проблемен случай, който трябва да бъде уреден.
Окупаторите многократно са заявявали, че принадлежат към друга църква, в смисъл на религиозна общност, и че не признават нашата. В съответствие с веруюто си, те предлагат свое собствено кръщение на православните си християнски посетители и не приемат новоявените светци на нашата Църква.
Това тяхно доброволно отделяне от Православната църква, в крайна сметка се отрази на решенията и административните актове на върховния орган на Атонската държава – Свещения Кинотис, и на синода на Вселенската патриаршия.
Света Гора е духовна територия на Вселенската патриаршия и монашеска държава на Източната Православна църква, към която принадлежи и мнозинството от гръцкия народ. На схизматици, инославни или иноверни не се разрешава да навлизат в нея.
В случай, че окупаторите се завърнат в Православната църква и пожелаят да се присъединят към братството на нашия манастир, то разбира се, няма никакъв проблем. Някои от тях вече го направиха! Нямаме големи надежди за покаянието на лидерската им група, но сред останалите има добронамерени хора, които са били или прелъстени, или попаднали в капана на обстоятелствата.
За съжаление, проблемът съществува от много години, поради факта, че окупаторите от самото начало започнаха да се възползват от дълготърпението на светогорската управа, а впоследствие и от толерантността и пропуските в действията на държавните органи. Само че дългите години на незаконно населяване на окупираните манастирски помещения съвсем не прави деянието им по-малко незаконно или пък законно.

5. Често се повдига въпросът: колко са „зилотите“ и колко са членовете на каноничното братство?

Това е един от фалшивите аргументи на окупаторите на основния сграден комплекс на манастира, в опит да оправдаят „правата“ си над манастирските помещения. Броят на беззаконниците нито оправдава, нито легитимира беззаконието.
За ваше сведение, в завзетата централна манастирска сграда обитават незаконно като окупатори-расоносци приблизително 35 души, както и някои допълнителни хора като платени пазачи на окупираните помещения и бодигардове. Доста от членовете на окупаторите са напуснали поради вътрешни сблъсъци, побои и авторитарно ръководство. Някои от бившите им членове дори поискаха и бяха приети чрез Миропомазание в Православната църква и нашето братство. Окупаторите винаги представят броя членове на групата си за много по-голям от действителния и все показват снимки на възрастни хора, които са починали отпреди десетилетия.
Братството на нашия манастир днес наброява около 25 души – число, което полека расте. Разбира се, лишаването от необходимото пространство причинява трудности в развитието на братството.

6. От време на време в публичното пространство стават достояние различни инциденти, които съвсем не са приятни, като кървавите сблъсъци в конака на Есфигмен през 2006 г. или по-скорошния епизод, от юли 2013 г., с коктейлите Молотов, който доведе дори до многогодишни присъди за „игумена на зилотите“ и на един „монах”. Как ще коментирате всичко това? Почитат ли те Света Гора и монашеската държава?

Лицата с наказателните присъди, които посочихте, не са игумен или монаси от манастира Есфигмен, а лидери на окупаторите на централния му сграден комплекс.
Освен това, което споменахте, има и други случаи на насилие от страна на окупаторите, но също така и непрекъснато „духовно прикритие“ и морално подбуждане към инциденти на насилие вътре и извън Света Гора!
Фундаментализмът винаги е свързан с насилие. При липса на истинска духовна дълбочина, духовната борба бива заменяна от борба с физическо насилие и изтребване на „другия“. Разбира се, в случая с окупаторите на сградните помещения на манастира, е установено, че има и нарочни инциденти. В някои случаи се разиграват по такъв начин, че да представят себе си като жертви. А в други, прибягват до насилнически действия или пък „благославят“ трети страни да пристъпят към такива, с цел да „продадат“ фалшива революция, спекулирайки с любовта на хората към родината и вярата.
Разбира се, подобни случки не подхождат за едно място, посветено на монашество и исихазъм. Поради тази причина властите на гръцката държава трябва да поемат своите отговорности и да защитят Света Гора, както това е определено в Гръцката конституция и Светогорския устав.
Държавата е длъжна да защити светогорците от атаките на чуждородните ѝ елементи, както и границите на Света Гора, за да спре неконтролираното навлизане на нелегални.
Окупаторите заплашват да взривят манастира, само и само за да „мине тяхната”, и то по начин, по който много пъти сме виждали в чужбина да се самоубиват и да се самозапалват религиозни секти. Те са доказали, че не се колебаят да убиват хора. Лидерската група като нищо може да поръча рискови самоубийствени действия като „послушание към стареца” в името на „жертва за вярата”, както вече беше установено, че е ставало при тях! Те може и да не са нормални хора, но държавата е длъжна да защитава Света Гора, нейното културно наследство и живота на невинните хора, на поданиците си, които те съблазняват.

7. Какво е вашето ежедневие като братство, предвид конкретната ситуация? Без да разполагате с помещения, с католикона и реликвите на манастира си? Чувствате ли се някак откъснати от каноничността на монашеската държава?

Разликата между нашия манастир и останалите 19, които формират Света Гора, е, че основният ни сграден комплекс се намира под окупация и че името и правата ни подлежат на постоянно посегателство от страна на несветогорски елементи.
Свещеният ни манастир е пълнокръвна част от каноничността на монашеската държава. Ежедневието на монасите от манастира е същото като на всички останали манастири, изпълняващи монашеските си обязаности по установения светогорски ред. Братството на манастира ни редовно участва в централния административен орган на Света Гора, сиреч в Свещения Кинотис, и на всеки 4 години изпълнява годишната си чреда в Свещената Епистасия.
Поради злоупотребяването с името на манастира, Света Гора и съборната Православна църква, са изложени на действията на хора, които нямат нищо общо с тях. Също така, много финансови и други измами се извършват от името на манастира, понеже окупаторите чувстват, че се намират под постоянен имунитет за всяко свое деяние.
Съдбата на много от реликвите му не е известна, тъй като окупаторите са забранили влизането на компетентните органи, като напр. Археологическата служба. Съхраняването на архитектурни елементи, стенописи, исторически реликви, пергаменти и стари книги с безценна стойност или съвсем липсва, или се извършва от некомпетентни и неквалифицирани хора, с непосредствен риск от унищожаване. Например те извършиха незаконна и неправилна реставраторска намеса в историческата икона „Богородица Арсаниотиса”, в резултат на което образът ѝ беше деформиран, а освен това строшиха и древната мраморна фиала на манастира! Реликвите на манастира са едно национално богатство, което се намира в опасност на място, където законът не работи, и са в ръцете на хора, до които досега законът не е достигнал.
Окупаторите често казват, че биха могли да усвояват парични средства за поддръжката на сградите и реликвите, но че уж не ги желаели по духовни причини. Това е поредната подвеждаща демонстрация на псевдогероизъм, тъй като дори и да искат, те не могат да подадат молба за усвояване на парични средства, понеже не са светогорци, не представляват манастира Есфигмен и нямат никакъв правен статут.
Съществува безпокойство и по отношение на неконтролираното опустошаване на природната среда, горите и бреговете на манастира.
На духовно ниво, за нас е мъка, че на светия Престол на манастирския ни католикон, на който е свещенодействал и св. Григорий Палама, в момента не се служи от православни свещеници, а се осквернява от схизматици.

8. Наскоро се разкри, че лъжелекарят Николаос Кондостатис е посещавал Света Гора и че всъщност е бил във връзка с окупаторите от главната сграда на манастира. Наскоро направихте едно сурово обръщение (комюнике). С каква информация разполагате относно неговата „дейност” на Света Гора и защо направихте това обръщение?

За съжаление истината е много по-сурова. Хора са загубили живота си, повярвали на една измама, а други са получили сериозни здравословни усложнения.
Информацията, с която разполагаме към днешна дата, вече е упомената в скорошното ни комюнике. Властите продължават разследването си по случая. След като те приключат, ще имаме представа за пълния обхват на злоупотребата с името и окупираните помещения на манастира във връзка с този случай.
От момента, в който името и помещенията на манастира ни бяха незаконно и неволно замесени в този случай, наше задължение беше да информираме хората, които ни се обаждаха всеки ден, за да ни питат по въпроса. Още повече след като в новинарската емисия на една телевизионна станция бяха представени изявленията на някакво неизвестно лице, обявено уж за представител на манастира, с променен глас, анонимно и без снимка, както обикновено правят виновните.
Историята с измамата на лъжелекаря наподобява историята с измамата на лъжепастирите, иначе уж мъдри старци. В единия случай се съсипва здравето на хората, а в другия – техните души. И в двата случая има злоупотреба с болката и със страха на човека от бъдещето. Но и хората също трябва да внимават за себе си и да не се подлъгват по възгледите на онези, които се представят за единствени спасители и твърдят, че всички останали не знаят (как да им помогнат) или че им желаят злото. Тогава няма да има поле за действие на мошениците. В противен случай, докато измамниците да бъдат разкрити и изправени пред правосъдието, може да е станало твърде късно и непоправимата беля да е сторена.

Източник: Страница на Църногорския манастир

Posted in Интервюта

Свързани публикации