Води ли промяната на човешкия геном до промяна на човешката душа?

Д-р Свилен Спасов

Увод

В тези  „усилни“ времена, през които постиндустриалните общества преминават днес, въпросът дали генната модификация и генно редактиране влияе на човешката душа е изключително интересен, затова ще бъде накратко разгледан, макар темата да е значително по-обемна и обширна.

Богословската перспектива на въпроса за влиянието на генното инженерство върху духовната страна в природата на човека е важна дотолкова, доколкото и отрицателните, и положителните нагласи спрямо генното инженерство се основават на отговора на този въпрос. Богословието се включи в биоетичните дебати въз основа на разбирането за психосоматичното единство на човека, аксиоматично за православната антропология¹Еngelhardt, H. Tr. Global Bioethics, Theology, and Human genething engineering: The Challenge of Refasnioning Human Nature in the Face Moral and Religious Pluralism. // CenEthics and Religions. Basel. 2010, p. 46.. Контекстът на генното инженерство като биоетичен казус и разбирането за единството на душа и тяло предполагат, че промяната на човешкия геном трябва да доведе до промяна на човека изобщо²Barcalow, E. Moral Philosophy. Belmond, 1994, p. 56.. В своя трактат „За Възкресението на тялото“ св. Григорий Нисийски е категоричен, че душата и тялото се създават едновременно³Вж. Мандзаридис, Г. Цит. съч., том II, с. 418.. Това определение е важно, защото генното инженерство променя генетичния носител, а оттам – белезите и характеристиките на организмите. Ако клонирането променя човешката морфология и физиология (белези, цвят на косата, ръст, тегло), то въпросът е: променя ли това и духовна страна в неговата природа.

1.Три нива на проявление на човешката душа

1.1. Вегетативно ниво

Ако приемем за изходна точка, че генното инженерство променя генома, т.е. тялото, би трябвало това да доведе до промени във вътрешния човек⁴Вж. Burley, J. The ethics of therapeutic and reproductive human Cloning. // Cell & Developmental Biology, vol. 10, 1999, p. 287..

Промяната на генома, т.е. на външния човек, би съответствала на промяна и на вътрешния човек, за който говори св. апостол Павел: „Защото с вътрешния си човек намирам услада в закона Божий” (Рим. 7:22) и също „А Сам Бог на мира да ви освети напълно, и целият ваш дух и душата и тялото да се запази без порок при пришествието на Господа нашего Иисуса Христа” (1 Сол. 5:23)⁵Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000, p. 113..

Отговор обаче на заплетеният въпрос – как генното инженерство влияе на духовната природа на човека – можем да потърсим, разглеждайки трите нива на проява на човешката душа; вегетативно, животинско и духовно⁶Larchet, J. C. Theology of the Body, 2017, p. 34..

Първото, най-ниското равнище на проявление на душата е т.нар. вегетативна, или жизнена сила, характерна за растенията, животните и човека. Нейните основни функции са всички анаболитни и катаболитни процеси, както и процесите, свързани с растежа и размножаването⁷Анаболитни са процесите на разграждане на хранителните вещества, постъпващи в организма посредством храната, а катаболитни са всички процеси, които изграждат телесните структури на организма. – Вж. Николов, Т. Цит. съч., с. 134.. Днес от физиологията на човека и животните знаем, че споменатите процеси са в контрола на лимбичната или вегетативната нервна система, която регулира нашата хомеостаза – това ниво е еднакво за човека, животните и растенията⁸Процесът на хомеостаза включва всички процеси, които не се регулират волево – мускулна активност, регулиране на дишането, както и действието на храносмилателния тракт, мисловните процеси, процесите на регулиране на кръвно налягане, количеството на водно съдържание в кръвта, процесите на хормонална регулация, процесите на отделянето на отпадъчните продукти. – Вж. Николов, Т. Цит. съч., с. 165..Това е нивото, на което оперират генноинженерните технологии. Ето защо въздействието или промяната на това ниво не засяга вътрешния човек, а променя само неговата морфология и физиология.

1.2. Второ ниво, характерно за човека и животните

Второто ниво, това е т.нар. „животинска сила”, характерна за човека и животните, която липсва при растенията, съставлява неразумната част от човешката душа. Наричана още „желателна” или „чувствена” сила на душата, тя се проявява посредством гнева, желанието, чувствеността и наклонностите. Човек може да контролира  тази част на душата чрез волята. Това второ ниво показва свързаността ни с висшите бозайници, но и факта, че можем да я контролираме, ясно ни разграничава от тях. Инстинктите при животните определят тяхното поведение и са част от животинската  сила. При животните това второ ниво се регулира посредством хормоните и тази регулация е еднаква при животните и човека⁹Николов, Т. Цит. съч., с. 344.. Единствено човекът може да преодолее обаче чрез волята това второ ниво. Пример за това е постът или отказът от храна, защото, макар и да чувства глад, само човекът може да не се храни по етични или религиозни (или други) причини, при все че това заплашва неговото оцеляване. Подобни процеси на задържане или въздържане са невъзможни при животните, защото инстинктите за оцеляване вземат връх в тяхното поведение, т.е. животните трябва да оцелеят и да се размножат¹⁰Пак там, с. 322..

1.3. Трето, волево ниво

Третото ниво, което ще разгледаме, е присъщо само за човека, създаден по образ и подобие Божии, защото на това ниво действа умствената сила¹¹Тълкуване в превод на гръцката дума „ум“ (νους), което се отразява и в биоетичната сфера. Задълбочен анализ на тази дума и нейните семитски еквиваленти прави св. Исаак Сирин (†373). Тези еквиваленти дават изключително дълбоко разбиране за разума и отиват по-далеч от това, което западната традиция разбира под думите ratio иinteliectus. Св. Исаак развива две основни идеи въз основа две различни семитски думи, които съответстват на гръцката nous – това са hauna (האונה) и mad’a (מדעה). Първата дума hauna (האונה) означава ‘дарба да се виждат и разбират духовни неща с нашия ум’, знания, получени по време на молитва. Втората дума mad’a (מדעה) е способността на човек за духовно възприятие, в което участва реално тялото, т.е. ние можем да видим това знание със сетивата на тялото. За западната традиция тези интерпретации относно нашия ум са в плоскостта на ratio, което съответства на дискурсивното и логичното знание, докатоsimplex intuitus дава тази, макар и малка възможност за знание без рационална основа, но без намесата на трансцендентен източник, какъвто в православното разбиране е Божията благодат. Ето защо на Запад духовното знание hauna (האונה) е сведено до ratio, а от своя страна, интуицията бива разбирана като simplex intuitus, т.е.mad’a (מדעה), но без Бог като източник на това знание. – Вж. Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000, р. 206. и оперира волята, характерна само за човека. Промените на генетичната информация засягат начина и целта на съществуване, но не и логоса (смисъла) на творението, т.е. тяхната предначертана цел. Логично е да направим извод въз основа на тези разсъждения, че генното инженерство не влияе на духовната природа на човека, защото не засяга най-високото, трето ниво, където оперира волята. Промяната става само на споменатите първи две нива, на които оперират гените. От своя страна, третото ниво, характерно само за човека, не може да бъде засегнато от генна модификация, защото то не се определя от ДНК и други информационни носители (поне засега не са известни такива). Ето защо генното инженерство е намеса преди всичко в морфологията и физиологията, както и в начина и целта на съществуване на творението. Растенията, животните и човекът могат да бъдат генномодифицирани на първите две нива – вегетативното и желателното. Тъй като при човека, както бе посочено, има и трето ниво, където оперира волята, то не може да бъде генномодифицирано според научните познания към този момент¹²Остава открит въпросът дали нашите души имат информационен носител и какъв би бил той. – Вж. Мелконян, А. Сами ли сме във вселената?, С., 1982, с. 78.. Отговорът на въпроса как генното инженерство влияе на духовната природа и душата на човека и изобщо има ли такова влияние е отрицателен, защото генното инженерство не засяга логоса на човешката природа¹³Човек не може да стане по-добър или по-лош от етична гледна точка, ако например претърпи генна терапия, защото тя засяга първото и второто ниво. Третото ниво, на човешката същност, която липсва при животните, остава незасегнато от геноинженерни манипулации. ­ Вж. Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000, p. 259..

В православен контекст душевното и телесното са взаимно свързани и третото ниво се свързва с другите две нива на енергийно (благодатно) ниво. Потвърждение на този важен аргумент имаме в Битие 2:7, където четем: „И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа“. Човекът бе създаден от земна пръст, което съответства на нашата телесност и отговаря на първите две нива (вегетативното и животинското), едва след това Бог вдъхна диханието за живот и човек стана жива душа, което съответства на третото ниво. От своя страна, третото ниво отсъства при животните поради това, че за тях не се споменава такова конкретно действие от страна на Бога. Или с други думи, човешките тела са изградени от елементите на нашата планета, те могат за бъдат генномодифицирани, защото се определят от нашия геном. Докато диханието, вдъхнато от Бога, което отговаря на духовната ни природа, е от друг енергиен (благодатен) порядък, не е генно детерминирано. Душата и тялото се различават на това енергийно (благодатно) ниво. Именно в този контекст душевният аспект в природата на човека е определян като безсмъртен, макар и условно, защото душата, също както и тялото, има начало и край, за разлика от Бога, Който е единствен и безначален и безсмъртен по естество¹⁴В учението си за нетварните енергии, като развитие на богословието на Шестия вселенски събор, св. Григорий Палама  показва човешката отделеност от останалото творение и същевременно разкрива, че Божията същност е непознаваема, защото ние познаваме Бога по благодат, а не по същност. И нашето уподобяване на Бога става възможно не по силата на човешката същност (събираща в едно душа и тяло), а поради нетварната благодат и енергия на Бога. Нетварното Божие действие проявява божествения динамизъм и в творението, и в човека. И тъй като Божието откровение ни разкрива човека като създаден по образ Божий, ние можем да разберем как в психосоматичното цяло, наречено човек, биват ипостазирани две енергии – божествена и човешка. – Вж. Стоядинов, М. Божията благодат. ВТ, 2007, с. 154-167..

Имайки предвид този екзегетично-херменевтичен ключ, отговаряме ясно на въпроса как генното модифициране влияе на най-високото ниво на нашата душевност – в нашия контекст ясно се разкрива, че то не влияе, въпреки перихорезиса на душевното с телесно в психосоматичното естество на човека.

Трябва да посочим в заключение, че разгледаният въпрос е изключително сложен и обхваща знания и компетентности от поне три научни области. Макар и този анализ  да не е изчерпателен, той ни разкрива мисловни концепции, с които да можем да разберем например как човек,  претърпял генна терапия, не става по-лош или по-добър в етичен смисъл. Също така широко артикулираните през последните две години в медийното пространство „вредни генетични експериментални течности“, не могат да повлияят на нашето отношение∕общение с Триипостасния Бог Отец, Син и Свети Дух, още повече, че в посочения контекст тези РНК ваксини са и полезни, защото ни дават необходимите средства за борба с болестотворните вируси.

Д-р Свилен Д. Спасов е биолог и православен богослов, доктор по богословие, изследовател на проблемите на биоетиката от православна перспектива. Възпитаник е на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където през 2019 г. защитава дисертационен труд на тема „Генното инженерство – социо-културни и антропологично-етически аспекти“. 

————–

Използвана литература:

Веss, M. Enhanced Humans versus “Normal People”: Exlusive Definitions. // Journal of Medicine and Philosophy, 35: 641–655, 2010.

Bartners, W. Glücks medizin. München, 2013.

 Breck, J. and L. Stages on Life’s Way: Orthodox Thinking on Bioethics. St. Vladimir’s Seminary Press, 2012.

 Burley, J. The ethics of therapeutic and reproductive human Cloning. // Cell & Developmental Biology, vol. 10, 1999.

Charo, R., Hynes, R. Human Genom Editing: Science, Ethic, and Cavernace. Washington: Nacional Academic press, 2017.

Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000.

Larchet, J. C. Theology of the Body, 2017.

Мандзаридис, Г.  Християнска Етика, том II.

Николов, Т. Обща биохимия. С.,1988.

Стоядинов, М. Божията благодат. ВТ, 2007.

Спасов,Св. Св.От Вавилонската кула до Homo gyberneticus. С., 2020.

Спасов,Св. Кратък социо-богословски анализ на трансхуманизма. ВТ, 2022.

Спасов,Св. Пандемията COVID-19 – някои етични аспекти, или Hello, Homo cyberneticus! ВТ, 2021.

• 1
  Еngelhardt, H. Tr. Global Bioethics, Theology, and Human genething engineering: The Challenge of Refasnioning Human Nature in the Face Moral and Religious Pluralism. // CenEthics and Religions. Basel. 2010, p. 46.
• 2
  Barcalow, E. Moral Philosophy. Belmond, 1994, p. 56.
• 3
  Вж. Мандзаридис, Г. Цит. съч., том II, с. 418.
• 4
  Вж. Burley, J. The ethics of therapeutic and reproductive human Cloning. // Cell & Developmental Biology, vol. 10, 1999, p. 287.
• 5
  Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000, p. 113.
• 6
  Larchet, J. C. Theology of the Body, 2017, p. 34.
• 7
  Анаболитни са процесите на разграждане на хранителните вещества, постъпващи в организма посредством храната, а катаболитни са всички процеси, които изграждат телесните структури на организма. – Вж. Николов, Т. Цит. съч., с. 134.
• 8
  Процесът на хомеостаза включва всички процеси, които не се регулират волево – мускулна активност, регулиране на дишането, както и действието на храносмилателния тракт, мисловните процеси, процесите на регулиране на кръвно налягане, количеството на водно съдържание в кръвта, процесите на хормонална регулация, процесите на отделянето на отпадъчните продукти. – Вж. Николов, Т. Цит. съч., с. 165.
• 9
  Николов, Т. Цит. съч., с. 344.
• 10
  Пак там, с. 322.
• 11
  Тълкуване в превод на гръцката дума „ум“ (νους), което се отразява и в биоетичната сфера. Задълбочен анализ на тази дума и нейните семитски еквиваленти прави св. Исаак Сирин (†373). Тези еквиваленти дават изключително дълбоко разбиране за разума и отиват по-далеч от това, което западната традиция разбира под думите ratio иinteliectus. Св. Исаак развива две основни идеи въз основа две различни семитски думи, които съответстват на гръцката nous – това са hauna (האונה) и mad’a (מדעה). Първата дума hauna (האונה) означава ‘дарба да се виждат и разбират духовни неща с нашия ум’, знания, получени по време на молитва. Втората дума mad’a (מדעה) е способността на човек за духовно възприятие, в което участва реално тялото, т.е. ние можем да видим това знание със сетивата на тялото. За западната традиция тези интерпретации относно нашия ум са в плоскостта на ratio, което съответства на дискурсивното и логичното знание, докатоsimplex intuitus дава тази, макар и малка възможност за знание без рационална основа, но без намесата на трансцендентен източник, какъвто в православното разбиране е Божията благодат. Ето защо на Запад духовното знание hauna (האונה) е сведено до ratio, а от своя страна, интуицията бива разбирана като simplex intuitus, т.е.mad’a (מדעה), но без Бог като източник на това знание. – Вж. Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000, р. 206.
• 12
  Остава открит въпросът дали нашите души имат информационен носител и какъв би бил той. – Вж. Мелконян, А. Сами ли сме във вселената?, С., 1982, с. 78.
• 13
  Човек не може да стане по-добър или по-лош от етична гледна точка, ако например претърпи генна терапия, защото тя засяга първото и второто ниво. Третото ниво, на човешката същност, която липсва при животните, остава незасегнато от геноинженерни манипулации. ­ Вж. Еngelhardt, H. Tr. The Foundations of Christian bioethics. Lisse, 2000, p. 259.
• 14
  В учението си за нетварните енергии, като развитие на богословието на Шестия вселенски събор, св. Григорий Палама  показва човешката отделеност от останалото творение и същевременно разкрива, че Божията същност е непознаваема, защото ние познаваме Бога по благодат, а не по същност. И нашето уподобяване на Бога става възможно не по силата на човешката същност (събираща в едно душа и тяло), а поради нетварната благодат и енергия на Бога. Нетварното Божие действие проявява божествения динамизъм и в творението, и в човека. И тъй като Божието откровение ни разкрива човека като създаден по образ Божий, ние можем да разберем как в психосоматичното цяло, наречено човек, биват ипостазирани две енергии – божествена и човешка. – Вж. Стоядинов, М. Божията благодат. ВТ, 2007, с. 154-167.