Меню Затваряне

На 14 октомври руски бомби падат над гр. Варна заради „измяна“ към славянството и православието

Слава Янакиева

На днешната дата преди 108 години.

На 1.10.1915 г. България започва войната си със Сърбия. Русия естествено застава на страната на вечната си съюзничка и решава да накаже България.

Руското Дружество за побратимяване на славянските народи в Петербург (пропагандна организация за външнополитическо влияние) излиза с апел:

„Отговорността за политиката на правителството и на царя пада върху българския народ, който е по-виновен, отколкото неговия цар… Понеже българският народ показва своята неспособност сам да се управлява, управлението на страната ще бъде поверено на комисари от Антантата, освен това границите на България ще бъдат променени в полза на Сърбия и Румъния. България трябва да плати военно обезщетение на Сърбия”.

Друг пропаганден център – Московският славянски комитет – е още по-краен. В изявлението му от 25 септември 1915 г. се казва:

„Комитетът признава сръбските исторически и етнографски права над Македония, езикът на чието население, както обичаите и песните, и славещи сръбските царе и паметници, свидетелстват за сръбските права над Македония… Българският народ трябва да помни, че в своето 500-годишно турско робство ни един път не е вдигнал оръжие срещу угнетителите си турци, че е започнал Възраждането си с борба срещу майката-църква, която му запази вярата, езика и изборното свещенство, а днес се отплаща на Русия за спасението и възраждането си с невиждана от просветeния свят черна неблагодарност. Нека Бог го съди! България не съществува. Не съществува вече славянска България. Вместо нея има немско-фердинандско княжество. Който и да излезе победител в тази война, българското царство няма да съществува. За Русия България вече не съществува.”

Официална Русия заплашва България с „унищожение“ заради някаква недоказана „вина“ и „измяна“ към славянството и православието. Така е и до днес.

Нападението срещу Варна е одобрено лично от император Николай II. Сутринта на 14 октомври 1915 г. във Варна бият църковните камбани (по стар стил това е празникът Покров Богородичен).

В 7.30 ч. към Варна се насочват два неприятелски хидроплана. Правят пълна обиколка над града и хвърлят няколко бомби.Това е първата въздушна бомбардировка на български град през Първата световна война.

Руската ескадра под командването на вицеадмирал Новицки в състав от 17 морски военни единици се разгръща в боен ред. Тя включва 3 крайцера, 3 броненосеца, 6 миноносеца и 5 помощни плавателни съда. Toва са корабите от руския Черноморски флот „Императрица Мария”, „Св. Йоан Златоустъ”, „Св. Панталеймонъ”, „Евстафий”, „Кагуль” и „Память Меркурия”. Въоръжени са с мощни 305- и 203-милиметрови оръдия.

Всички очакват, че ударът ще бъде насочен срещу крайбрежните укрепления и военни обекти. Но огънят на армадата е съсредоточен изключително към централната градска част и гъсто населените жилищни квартали.

Изведнъж канонадата спира и руската ескадра започва скоростно да се изтегля. Заслугата за това е на двете немски подводници UB7 и UB8. Когато по безжичния телефон разбират за започналите бомбардировки , те незабавно се отправят към Варненския залив и атакуват руските кораби с няколко торпедни устройства.

В резултат от руската атака на място загиват 9 души – петима мъже, едно момче на 12 години и три жени. Ранени са 24 мирни граждани, двама офицери и четирима войници. Те са откарани във военния лазарет. Раните им са тежки. На някои от тях са ампутирани крака и ръце.

Материалните загуби също са значителни. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. До основи са сринати повече от 50 магазина, къщи и кантори в града, разположени предимно в престижната гръцка махала. Общо загубите се оценяват на повече от 2 милиона лева. Епизодът с окървавяването на Варна от руските самолети и кораби остава завинаги в съзнанието на жителите на града, но ще изчезне ,,безследно’’ от българските учебници по история след 9.09.1944г. и дори и в наши дни.

След този акт обществените реакции срещу извършителите му са толкова остри, че се стига до преименуването на храм-паметника „Св. Александър Невски” в София в „Св. св. Кирил и Методий”! Това става с пълен консенсус от парламента (в това число и опозицията) и правителство. Всъщност решението не е толкова за преименуване, а за възстановяване на първоначално замисляното му име „Св.св. Кирил и Методий“. Дори отявленият русофил, обичаният народен поет Иван Вазов приветства преименуването. (Виж тук стихотворението на Иван Вазов, което той пише след нападението на Варна, бел. ред.)

——————-

Използвани са снимки и текстове от: Истинската Българска история на България и българите: 1915 Руските бомбардировки над Варна (bulgarskaistoriq.blogspot.com)

Posted in Памет

Вижте още: