Меню Затваряне

Памет за Иван Гайдаров – един достоен служител на Св. Синод

Борис Цацов
Иван Гайдаров

Борис Цацов

На 30 август 2021 г. се изпълват тридесет и пет години от кончината на дългогодишния църковен служител Иван п. Иванов Гайдаров. А скоро ще се навършат и сто и пет години от раждането му.

Той е роден на 1.11.1916 г. в гр. Пирдоп в многолюдното семейство на иконом Иван Гайдаров. Получава основно и прогимназиално образование в родния си град, след което завършва Втора мъжка гимназия в София. По-късно е приет за студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, който завършва през есента на 1944 г. Наред с това в периода 1.12.1939 – 15.9.1941 г. и 1.4. – 31.12.1944 г. е секретар-домакин на Архиерейското наместничество в Ботевград. Успоредно с Богословския факултет през есента на 1942 г. Иван Гайдаров завършва Школата за запасни офицери в София, като е произведен в чин фелдфебел-школник към противовъздушната артилерия. От края на 1944 г. е мобилизиран в Горна Оряховица, където  се запознава с Анастасия Петрова Добрева и с нея сключва брак на 1 юли 1945 г. в София.

Подгонен от народната власт заради сведенията, че преди 9 септември 1944 г. е бил „активен легионер и водач на легиона в Пирдопска околия“, а след политическите промени „участвал в организирането на шест нелегални легионерски събрания в гр. Пирдоп и околностите му“, Иван Гайдаров-младши намира спокойствие под крилото на Ловчанския митрополит Филарет, който от 1 октомври 1947 г. го назначава за секретар на Ловчанската митрополия.

В Ловеч Иван Гайдаров бързо усвоява възложените му задачи, а съвсем скоро става и един от най-близките сътрудници на владиката.

Не след дълго обаче фамилия Гайдарови е разтърсена от голяма трагедия. На 4 май 1950 г., пътувайки от съседно село към Пирдоп, бащата на митрополитския секретар, дългогодишен архиерейски наместник за Пирдопска духовна околия, е убит по най-брутален начин, което е и форма на сплашване от страна на комунистическата власт на всички „неблагонадеждни“ в Ловчанска епархия. Погребението на свещеника е извършено на 6 май с. г. от митр. Филарет и десетки свещеници, при стичането на множество хора, решили да отдадат почит пред паметта на убития свещеник въпреки зоркото наблюдение на милиционери и цивилни сътрудници на комунистическата власт.

Иван Гайдаров-син служи като чиновник в Ловчанската митрополия в продължение на единадесет години, през което време е неотклонен придружител на митр. Филарет при пребиваването му в Ловеч и пътувания в епархията, а от 1 ноември 1958 г. със съдействието на архиерея преминава на служба в канцеларията на Св. Синод, заемайки първоначално длъжността „референт-докладчик, втора степен“ в Архитектурно-строителния отдел. Отиването на Иван Гайдаров в София е било прецедент за порядките в Ловчанска епархия, тъй като дотогава никой друг църковен служител, пряко подчинен на митр. Филарет, не е бил привилегирован по такъв начин.

Впоследствие Иван Гайдаров заема длъжностите началник отдел „Планово-снабдителен, пласмент и производство“ и завеждащ синодните имоти, а на 6 юли 1981 г. е избран за член на Върховния църковен съвет при Св. Синод.

Архиереи, духовници и църковни служители са го запомнили с добрите му обноски, кротък нрав и прецизно изпълнение на възложените му задачи, свързани с организацията по посрещането в Синодната палата на различни църковни и светски делегации, подготовката на съответни делови срещи и приготвянето на паметни подаръци от страна на Българския патриарх и Св. Синод за почетни гости.

Иван Гайдаров почина на 30 август 1986 г. в София, подобаващо изпратен в последния му път от патриарх Максим, архиереи, колеги и приятели. Погребан е в софийските гробища в кв. „Малашевци“, където няколко години по-късно е положена и покойната му съпруга Анастасия Гайдарова.

Иван Гайдаров придружава патриарх Максим и митрополити от Синодната палата към ПКСХП „Св. Александър Невски“ при честването на петдесетгодишнината от освещаването на храма, 23.11.1974 г.

Източник: Двери на Православието

Posted in Памет

Подобни: