Християнство.бг
На 1 февруари 2026 г. България отбеляза Деня на признателност и почит към жертвите на комунистическите репресии — ден за молитва и поклонение в памет на хилядите невинни граждани, загубили живота си или свободата си по време на тоталитарния период след 1944 г.
По повод деня се проведоха панихиди, заупокойни молитви, граждански поклонения и поднасяне на венци и цветя в редица големи градове, сред които София, Варна, Пловдив, Русе, Плевен и Добрич.
София
В столицата Денят беше отбелязан с панихида на Централните софийски гробища, възпоменание за хората, осъдени и убити от Народния съд. В предварително съобщение още на 1 февруари беше обявено, че Тивериополският епископ Тихон ще отслужи панихидата на гробищата, за да почете жертвите на режима. Днес дядо Тихон поднесе букет от бели рози (и една червена) и молитвено почете паметта на жертвите на комунизма и т. нар. „Народен съд “на мястото на разстрела им в Централни софийски гробища.
В същия ден в катедралата „Св. Неделя“ се проведе заупокойна молитва, водена от Браницкия епископ Йоан, с благословението на Българския патриарх и Софийския митрополит Даниил. Присъстваха граждани и общественици, които почетоха паметта на убитите офицери, политици, журналисти и обикновени граждани.
По традиция на 1 февруари политици, общественици и граждани поднасят венци и цветя пред Мемориала на жертвите на комунистическия режим в София, разположен до православния храм-параклис „На всички български мъченици“ в близост до Националния дворец на културата, където свещеник от Алтернативния синод отслужва панихида за жертвите.
Варна
Във Варна Денят беше отбелязан с поднасяне на цветя пред паметника на жертвите на комунистическия режим. Събитието уважиха кметът на града Благомир Коцев и заместник-кметове, както и представители на граждански и обществени организации. Паметникът на жертвите на комунизма във Варна е открит и осветен на 31 октомври 2001 г. в градинката на бул. „Сливница“, до Градската художествена галерия „Борис Георгиев“. Той е дело на арх. Косьо Христов и скулптора Павел Джеферов и е посветен на всички жители на Варна и региона, станали жертва на политически репресии, лагери и преследвания в периода 1944–1989 г. Вече близо 25 години мемориалът е символ на мъченичеството на загиналите и напомня политическите репресии и насилието, извършени от комунистическия режим след 9 септември 1944 г.
Пловдив
В Пловдив възпоменанието се състоя пред паметника „Свидетелят“ на площад „Стефан Стамболов“. Събитието включваше поднасяне на венци и цветя, като граждани и общественици почетоха хилядите знайни и незнайни жертви на комунистическия режим. Слово пред паметника произнесе арх. Илко Николов, а водещ бе актьорът от Драматичен театър Пловдив – Симеон Алексиев. „За пореден път се събираме да почетем паметта на жертвите на комунистическия терор. Днес се навършват 81 години от произнасянето и изпълнението на първите присъди на т.нар. Народен съд“, започна словото си арх. Николов. Той припомни някои от исторически доказаните и документирани ключови етапи на системните репресии на режима на комунистите след 9 септември 1944 г. и документираните факти за действия на Народния съд „узаконяващ“ избиването на цвета на българската нация. По думите му до болка ни е известен броят на десетките хиляди избити и мъчително репресирани невинни български жертви. И все още в учебниците по история терорът се представя като неизбежен контекст на епохата или се отделя повече място за икономическите постижения, които размиват престъпния характер на режима.
Русе
В Русе граждани и общественици се събраха на площад „Оборище“, за да отбележат Деня на признателност. Сред присъстващите бяха представители на ПП „Съюз на демократичните сили“ и депутатът от ПП „Да, България“ Иван Белчев. Поради предварително обявения ранен час, не е успял да отиде свещеник. Преди поклонението гражданите споделиха пред нашия репортер лични спомени и истории за времето на комунизма: „Аз съм от поколението, чието детство и младост преминаха в онези години. Много добре помня какво време беше. Намирам за недопустими ‘големите репресии’ и ‘Народния съд’ и смятам, че това никога не бива да се повтаря в една демократична държава. Дойдох най-вече в памет на всички онези, които са били убити, изтезавани и измъчвани, и чиито живот е бил тотално променен“, сподели гражданката Валя Кънчева. „Дойдох тук, защото започвам да се страхувам, че тези времена може да се завърнат. Част от партиите и днес призовават за нов ‘Народен съд’, а управниците ни са деца и внуци на онези, които са разпореждали смъртните присъди. За мен това е неправилно. Днес съм тук, защото не искам това да се случи“,” каза Ивелина Петрова.
„Виждам преките последствия от нашето близко минало и се надявам поредният ‘порочен кръг’ да не се завърти. Смятам, че е време хората да спрат да вярват на манипулации“, добави Лора Стефанова. Депутатът Иван Белчев припомни историческите факти: „Днес сме тук, за да почетем паметта на жертвите на комунистическия режим. През 1945 г., на 1 февруари, са издадени първите присъди на хора от тогавашното управление – офицери, регенти, политици, включително журналисти. На смърт са осъдени 147 души и още същия ден, без дори да имат възможност да се сбогуват със семействата си, са били разстреляни и погребани в общ гроб близо до Централните софийски гробища. Дълги години след това дори не е имало паметна плоча на мястото, където тези хора са били убити“. „Това бе само началото на процес, при който над 2000 души са били убити, а стотици хиляди – преследвани и ограничавани. Комунистическият режим е период, в който България е загубила много от своите хора. Едни българи са унищожавали други. Днес се събираме, за да си припомним тези мрачни години от историята и да се уверим, че подобно никога няма да се повтори. Това, което децата учат в училище, е прекалено малко – те трябва да знаят какво сме преживели, за да могат и те да разказват на техните собствени деца“, добави Белчев.
Сред личните истории беше и разказът на Стамен Белчев за прабаба му и нейния чирак Александър, слуга в дома на семейството й. Бащата на прабаба му бил против тяхната сватба. С настъпването на режима той станал комунист, докато чиракът Александър станал директор на Окръжната библиотека, без да се присъедини към БКП. След падането на комунизма братовчедът на Стамен попитал Александър защо не е станал партиен член. Той отговорил, че никога няма да забрави стореното от комунистите в дерето на Бальов дол, където като 16-годишен е станал свидетел на масовите убийства. Сред присъстващите бе и внучката на прокурора Асен Арсов, дългогодишен служител на ВКП и висш съдия, назначен от ЦК на БКП, който е обвинявал и съдил много от жертвите на режима. „До 1989 г. си криех фамилията и ме беше страх и срам да призная, че съм негова внучка“, спомни си тя.
Плевен
В Плевен с възпоменателна церемония бе почетена паметта на жертвите на комунистическия режим. Тя се състоя пред Паметника на избитите без съд и присъда след 9 септември 1944 г., разположен в градинката срещу жп гарата в Плевен. Сред дошлите да отдадат почит пред жертвите на комунистическия режим, бяха и народните представители от коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ Богдан Богданов и Свилен Трифонов.
Наша е грижата никога повече да не позволяваме подобни зверства да стават част от нашето ежедневие. Наша е грижата да пазим спомена за тези, които загубиха живота си, защото без него няма да можем да създадем среда за децата ни, в която те да живеят в един свободен свят, каза Трифонов. Паметта е нещо много важно, защото това е пътят, по който можем да предадем всички онези важни събития към бъдещите поколения, каза Богданов.
Отец Антон отслужи заупокойна молитва. Пред паметника бяха поднесени венци и цветя.
Добрич
В Добрич възпоменанието се състоя пред кръст‑паметника, посветен на жертвите на комунистическите репресии. където са записани имената на 18 добруджанци, убити по време на Народния съд. Отец Велико от храм „Св. Троица“ отслужи заупокойна панихида и призова да помним делата на загиналите, а гражданите поднесоха цветя и венци пред възпоменателната плоча с имената на 18 добруджанци, убити по време на Народния съд. На събитието присъстваха народният представител Ертен Анисова, председателят на Общинския съвет в Добрич Красимир Николов, общински съветници от ПП-ДБ, членове на граждански организации, потомци на жертвите.
На 1 февруари 2026 г. в България граждани и духовници съчетаха християнска молитва и гражданско признание, като всички събития подчертаха значението на паметта, смирението и духовното възпоменание за жертвите на комунистическия режим.
Текст: Виктор Калицов, Ренета Трифонова
Използвани са материали на БТА и БГНЕС
