Християнство.бг
След победата на студентската листа в Сърбия и въпросите за близостта на Сръбската православна църква до властта на Александър Вучич, журналистът Югослав Чосич попита патриарх Порфирий защо Църквата не е поздравила победителите. Случаят отново поставя въпроса за последователността на църковното ръководство в отношението му към протестите и общественото недоволство.
Сръбският патриарх Порфирий призова гражданите да приемат изборните резултати с мир и смирение. Посланието му обаче предизвика въпроси за това дали призивът за уважение към волята на гражданите се прилага последователно и от самото църковно ръководство.
Сръбският журналист Югослав Чосич отправи публичен въпрос към патриарха защо Сръбската православна църква не е поздравила студентите за изборния им успех. В предаването „Платформа X“ той припомни, че в предизборното си послание Порфирий е призовал победителите да бъдат поздравени в името на мира и уважението към волята на гражданите.
„Имате безспорен резултат от изборите. Ваше Светейшество, защо не поздравите студентите? В изявлението казахте, че за да се успокои ситуацията, победителите трябва да бъдат поздравени в името на мира и уважението към волята на гражданите. Къде са вашите поздравления и поздравленията от епископите на Сръбската православна църква?“, попита Чосич.
Въпросът на Чосич идва на фона на продължителни критики към отношенията между ръководството на Сръбската православна църква и властта на Александър Вучич.
През септември 2025 г. Християнство.бг публикува материала „Ръководството на Сръбската православна църква в служба на режима“, основан на публикация на Deutsche Welle. В него бяха представени критики на сръбски богослови, според които влиятелни представители на църковната йерархия поддържат близки отношения с управляващите и не заемат достатъчно независима позиция спрямо политическата власт.
Сред поводите за недоволство бяха и изявленията на патриарх Порфирий и митрополит Ириней Булович, свързани със студентските протести в Сърбия, които бяха представени като „цветна революция“, подстрекавана от Запада. Критиците на тази оценка смятат, че подобна реторика омаловажава обществените причини за протестите и исканията на студентите за отговорност и промяна.
В публикацията се разглежда и напрежението между църковното ръководство и богослови, които публично критикуват неговата обществена позиция. Така въпросът за отношенията между Църквата и властта се превърна не само в политически спор, но и в тема за вътрешноцърковен дебат.
Студентските протести и разногласията в Сръбската църква
Студентското движение постави Сръбската православна църква пред сериозно изпитание. Докато част от църковното ръководство призоваваше към спокойствие и помирение, отделни духовници изразиха подкрепа за студентите и за правото им да настояват за справедливост.
В материала „Разклатиха ли студентите трона на Порфирий?“ Християнство.бг разгледа реакциите в църковните среди и подкрепата, която протестиращите получиха от някои архиереи. Сред тях е епископ Григорий, който оглавява епархията на Сръбската православна църква в Германия. Той публично е изразявал подкрепа за младите хора и е критикувал полицейската бруталност срещу невинни граждани и студенти.
Друг показателен случай е този на Жичкия епископ Юстин, който също застана зад протестиращите. Последвалите църковни действия и разногласията около позицията му породиха въпроси за отношението към духовниците, които изразяват несъгласие с влиятелни представители на църковната йерархия.
В отделна публикация Християнство.бг съобщи и за църковните производства срещу богословите Вукашин Миличевич и Благой Пантелич, които критикуват ролята на СПЦ в обществото и отношенията ѝ с властта на Вучич.
Тези случаи показват, че Сръбската православна църква не е единна в оценката си за протестите. Част от духовниците настояват Църквата да бъде независим нравствен глас и да защитава достойнството на гражданите, докато критиците на патриаршеското ръководство го обвиняват, че не заема достатъчно ясна позиция срещу злоупотребата с власт.
Епископ Григорий и спекулациите за бъдещ патриарх
На фона на тези разногласия вниманието се насочи и към епископ Григорий. В публикация от 29 октомври македонското издание Religija.mk разглежда коментар на черногорския журналист и публицист Донко Ракочевич, озаглавен „Готви ли се епископ Григорий за бъдещ патриарх?“.
Ракочевич предполага, че политическите промени в Сърбия могат да подобрят шансовете на Григорий за бъдещ избор за патриарх на Сръбската православна църква. Това обаче е негова интерпретация, а не установен факт за намеренията на епископа.
Като повод за предположенията си журналистът посочва фотография на Григорий с Черногорско-Приморския митрополит Йоаникий и сръбския баскетболист Деян Бодирога, който е бил кандидат в студентската листа.
Ракочевич се позовава и на писмо, изпратено от Григорий до сръбските архиереи през 2008 г., в което епископът критикува решението патриарх Павле да остане на престола въпреки здравословното си състояние и настоява въпросът за избора на нов предстоятел да бъде разгледан. От този епизод журналистът извежда предположението, че Григорий има лични патриаршески амбиции.
Коментарът на Ракочевич поставя въпроси за отношенията между църковната йерархия и политиката, но следва да се чете като негова оценка, а не като потвърждение на предполагаемите намерения на Григорий.
Мирът и приемането на изборния резултат
Призивът на патриарх Порфирий за мир и приемане на изборните резултати сам по себе си отговаря на християнската необходимост политическите различия да не прерастват в омраза и насилие. Но общественото доверие в подобно послание зависи и от това дали принципите, които то заявява, се прилагат последователно.
Ако гражданите са призовани да уважават волята на избирателите, същият принцип би трябвало да важи и за управляващите, когато губят общественото доверие. А когато протестиращите поставят въпроси за корупцията, насилието или злоупотребата с власт, призивът към спокойствие не би трябвало да замества отговора на тези въпроси.
От християнска гледна точка смирението не означава примирение с неправдата, а мирът не изисква мълчание пред нея. Помирението предполага истина, поемане на отговорност и готовност за промяна.
Църквата не е призвана да служи на определена политическа сила или да се превръща в инструмент на държавната власт. Нейното нравствено свидетелство е най-убедително, когато защитава достойнството на човека и свободата на съвестта, независимо от това кой управлява.
Затова въпросът, отправен от Югослав Чосич към патриарх Порфирий засяга доверието в църковното ръководство и неговата готовност да прилага еднакъв нравствен критерий към гражданите, протестиращите, опозицията и управляващите.
